ИЗГЛЕДАЙ – Как В ГЕРБоландия в XXI Век ДЕЦА Чезнат ОТ ГЛАД !
Потресаваща история, разказана днес от Йонка Иванова, започва така: Днес ми се крещи!!!!….Не,вие ми се от мъка и безсилие….Душата ми се разкъсва ….
Бях извикана на адрес при майка с дете в нужда….дете на почти 6 години….
Майката ми отвори….беше коленичила.Не може да стои,защото кракът й е счупен.Счупен от два месеца!!!Не е ходила на лекар и не е гипсиран!Лазеше-крака зараства на криво …Има някакви психични проблеми ….. Но не за нея искам да кажа…..

ИЗГЛЕДАЙ – Как В ГЕРБоландия в XXI Век ДЕЦА Чезнат ОТ ГЛАД !
ИЗГЛЕДАЙ – Как В ГЕРБоландия в XXI Век ДЕЦА Чезнат ОТ ГЛАД !

 

Йонка продължава разказа си: – На вратата до нея стоеше момченце-светла,сплъстена и рошава коса,едни големи кафяви очи.Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.Устните му посинели от студ….

Протегна към мен трепереща ръчичка свита в юмрук и я отвори…..в шепата си държеше няколко жълти стотинки…
Едвам ми продума:,,Ще ми купиш ли хляб?“
В първият момент не осъзнах какво ми каза и влязох в апартамента….Още с първите крачки изпаднах в тотален шок…. голи стени с изпокъсани и мръсни тапети,празни стаи с разхвърляни мръсни дрехи по циментов под…В едната стая легло с толкова мръсни завивки,че и куче не би легнало там.В ъгъла гърне пълно с урина…една маса отрупана с празни съдове и няколко детски играчки… Влязох в кухнята-същата картинка.Мръсни шкафове с разкривени и разтворени вратички пълни с празни и смачкани кутии от лекарства и мръсни чаши.Хладилника с паяжини вътре….Никъде не се виждаше някаква храна….троха хляб нямаше….
В този момент осъзнах какво ми каза детето на вратата:,,Ще ми купиш ли хляб“
Думите избухнаха в главата ми…подкосиха ми се краката!!!!Та то беше гладно!!!И не искаше пица,торта или някаква глезотия,а ХЛЯБ….6 годишно дете….
Исках да говоря с него!Исках да го прегърна!Исках да не се случва това!Исках да съм си го измислила !
Попитах го ,,Гладен ли си?“….
Сведе очички и тихо каза ,,ДА“
,,Кажи какво ти се яде?Какво искаш да ти купя?“-невярваща още и очакваща друг отговор попитах аз
– ХЛЯБ -отново тази пареща и тежка дума- ХЛЯБ
Не издържах и се разплаках…..избягах от стаята ….не исках да разбира и вижда как го съжалявам….Мъката ме стисна за гушата.Не можех да дишам.Гняв,съжаление,ужас… всичко това изпитвах в този момент…..
Напазарувахме и се върнахме при тях…
Имаше кремчета,сокчета,шоколад….но не ги погледна….грабна кренвиршите и ги гушна като скъпоценна вещ….
В едната ръка с кренвирш,а в другата заветния ХЛЯБ…на три хапки изяде филията …озверяло от глад!!!
Шест годишно дете с една мечта ,,ХЛЯБ“
Пиша и сълзите ми капят…..
Защо?Защо?Защо тази невинна душичка трябва да изпитва това?Защо това мило създание,още не осъзнато трябва да страда? Защо допускаме това да се случва?
Защо и как стигнахме до това?
Отговор не намирам…..
От тук до края на живота ми ще ме преследва тази дума…
ХЛЯБ – не просто изречена,а изписана в очите на едно шестгодишно дете!
ХЛЯБ…….
(Работим по случая.Детето вече не е гладно.Носим му храна.Събираме информация за да може да вземем правилното решение.Съвсем скоро ще стане ясно какво ще се случи.Ще ви уведомя.)
Източник: ФБ/Йонка Иванова
(ОБЩО - 1 532, Днес - 1)